РА̀ДИОПРИЀМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Апарат за приемане на радиопрограми; радиоапарат, радио. Той [Спиридонов] се прибра в стаичката си, седна на табуретката пред малкия радиоприемник „Блаупункт“, .., завъртя копчето и прилепи ухо. Ив. Мартинов, СНУ, 211. Радиоприемниците служат да приемат модулираните високочестотни колебания от всички предаватели. Т. Кръстев и др., СТ, 220. Мистър Томсън седеше пред стария радиоприемник, слушаше джазова музика. Ал. Бабек, МЕ, 209.
2. Разш. Рад. Радиоприемател. Линеен радиоприемник. Портативен радиоприемник. Транзисторен радиоприемник.