РА̀ДИОПРОМЍШЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Машиностроителен отрасъл, който произвежда оборудване и апаратура за средствата на телефонните, телеграфните връзки и радиовръзките и на средствата за радиоразпръскване, телевизия, радиолокация и радионавигация, за системата на радиоуправление с летателни апарати и др. Широкото развитие на радиопромишлеността поставя остро въпроса за поддържането на радиоапаратурата и бързото отстраняване на появилите се повреди. Т. Кръстев и др., СТ, 283. Той [чистият калай] се употребява за изработване на припои за спойки в радиопромишлеността. Маш. IХ кл, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)