РА̀ДИОРАЗПРЪ̀СКВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Далекосъобщение, при което с помощта на радиовълни се предават и приемат звукови програми (говор и музика), излъчвани от един или няколко предавателя и предназначени за неограничен брой слушатели. Съгласно международните конференции тези [средните] вълни се употребяват главно за предаване на музика и говор за общо ползуване (радиоразпръскване). Х. Шинев, А, 152. Изучаването и разпространяването на радиовълните има огромно значение за развитие на радиовръзката и радиоразпръскването. И. Пандев, ТЙ (превод), 40. Йоносферния слой на атмосферата се простира между 80 и 400 км височина и се отличава със значителна електропроводимост. Той има голямо значение за радиоразпръскването. Геогр. VIII кл, 1965, 24.
2. Институция, учреждение, което организира и осъществява излъчването на радиопрограми. Известният белгийски музиколог Колар, дългогодишен музикален директор на Фламандското радиоразпръскване, изнесе сказка на тема „Българската народна музика и българските народни музикални инструменти“. ОФ, 1958, бр. 4219, 3.