РА̀ДИОРАЗПРЪСКВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до радиоразпръскване, до излъчване на радиопрограми. Радиоразпръсквателните предаватели се използуват за предаване на говор и музика. Т. Кръстев и др., СТ, 216. Съгласно международните конференции тези [средните] вълни се употребяват главно за предаване на музика и говор за общо ползуване (радиоразпръскване). Ето защо този обхват често се нарича радиоразпръсквателен обхват. Х. Шинев, А, 152. Под „синхронно“ радиоразпръскване се разбира едновременното действие на две или повече радиоразпръсквателни станции (предаватели), които използуват една и съща честота и излъчват една и съща програма. РТЕ, 1974, кн. 3, 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)