РА̀ДИОСВЪРЗО̀ЧНИК, мн. -ци, м. 1. Воен. Военен, който служи в радиосвързочна част. С един силен натиск на плещите той [майорът] отвори купола [на танка] и се покачи горе. Подир него подаде глава и радиосвързочникът. Ив. Мартинов, ДТ, 176-177.
2. Член на радиоклуб, който осъществява радиосвръзки. Костя разбра, че това е вече началото на усвояване на професионални сръчности. Той можеше да стане радиотелеграфист! Радиосвързочник! Та това е вече професия, съвременна и необходима, която можеше да му осигури достойна работа. П. Здравков, НПЕС, 146. Радиосвързочниците са обявили съревнование на всички радиоклубове в страната по определени показатели. ВН, 1952, бр. 1963, 2.