РА̀ДИОСМУЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Изкривяване на сигнала на радиовълните при тяхното разпространение, причинено от външни и вътрешни електромагнитни въздействия върху веригите на радиоприемното устройство, които пречат за приемането на работния сигнал, без да са функционално свързани с него; радиошум. Друга особеност при използуването на ултракъсите вълни е тази, че в този обхват практически не съществува радиосмущение от атмосферен характер. Хр. Шинев, А, 194. Зад двойната врата се чуваше слаб свистящ звук. Когато професорът я отвори, свистенето се усили. Звучеше като радиосмущение. Ю. Цветкова, А (превод) [еа]. През периода на Втората световна война .. немците методично са създавали активни радиосмущения на английските крайбрежни радиолокационни станции при преминаването на техни кораби през Ла Манш, в резултат на което е имало случаи това преминаване да е съпроводено с минимални загуби. РТЕ, 1972, кн. 7, 194.