РА̀ДИОТЕЛЕГРА̀Ф м. Техн. Апаратура, чрез която се предават телеграфни сигнали чрез електромагнитни вълни, без използване на проводници. В 1802 г. академик В. В. Петров изобретил електричната дъга, а през 1895 г. А. С. Попов изобретил радиотелеграфа. Физ. VIII кл, 1965, 9. Ние летяхме към Нюфаундленд .. Когато под нас зина истинската бездна на океана, по радиотелеграфа се получи скръбното известие, че тръгналият на предишния ден белгийски самолет паднал разбит в Нюфаундленд. Г. Белев, КВА, 43. Военните аташета и другите дипломатически представители използуваха единствения на времето канал за бърза връзка със своята страна — радиотелеграфа. Пл, 1969, кн. 6, 66.