РА̀ДИОТЕЛЕСКО̀П м. Техн. Силно чувствителна радиолокационна станция, която приема и регистрира много слаби радиоизлъчвания на космически обекти. В процеса на изследвания в радиотелескопа са получени принципно нови данни за източниците на космическото радиоизлъчване, което позволи да се проникне дълбоко в тайните на вселената. РТЕ, 1982, кн. 1 [еа]. Нов мощен радиотелескоп е пуснат в действие в Калифорния. Той е предназначен за проследяване на изкуствени спътници и за поддържане на радиовръзка с тях. К, 1966, кн. 10 [еа]. Радиотелескопите, снабдени с молекулярни усилватели и генератори, са способни да улавят много слаби сигнали. НТМ, 1961, кн. 5, 14.