РА̀ДИОТЕЛЕФО̀Н м. Техн. Безжичен телефон, чието действие се основава на радиовълни. Ежедневно се съставяше нова карта за разпределението на сардината. Всички получени данни се предаваха незабавно на [кораба] „Жуковский“ по радиотелефона. Д. Богданов, ТА, 76. В случай че автомобилът се отклони от графика, по който трябва да се движи, или ако навлезе в друга ивица, на шофьора се дава команда по радиотелефона да намали или увеличи скоростта и да заеме определената му пътна ивица. НТМ, 1968, кн. 5, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)