РА̀ДИОТЕРА̀ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Лечение с радиоактивни елементи или с изотопи, което се прилага предимно при злокачествени новообразувания и се използва като самостоятелен метод или в комбинация с хирургическа намеса и химиотерапия. Радиотерапията е лечение срещу рак, което цели да унищожи раковите клетки чрез облъчване със сноп рентгенови лъчи. Земя, 2008, бр. 138, 7. Важно е да се отбележи и проникването на сензорите с оптични влакна в медицината, например за измерване температурата на тялото в местата на въздействие при радиотерапията. РТЕ, 1988, кн. 7, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)