РА̀ДИОТЕХНЍК, мн. -ци, м. Работник, специалист по радиотехника, чиято дейност е свързана с обслужване и ремонт на радиоапарати. Радиотехниците бяха включили тока, техните вълшебни апарати пращяха и се чуваха гласове, записани с магнетофона. А. Каралийчев, НЗ, 229. Той бе добър физик, познаваше устройството на апарата, .. — повредите бяха тежки и всеки радиотехник би се отказал още при първата проверка. Ст. Волев, МС, 118. Като младеж Матей Зидаров желае силно да стане радиотехник. В. Райков, МИ, 69.