РА̀ДИОТЕХНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до радиотехник и до радиотехника. Електротехническата и радиотехническата промишленост, а също преработката на нефта и въглищата се развиват особено бързо. Л. Мелнишки, К, 80. Българската радиотехническа и електронна промишленост ще се развива с още по-бързи темпове. РТЕ, 1971, кн. 9, 257. Радиотехнически станции.

2. Воен. Който е свързан с разузнаване на обектите на противника чрез радиолокационни станции с различно предназначение. Във всички родове войски радиорелейните .. средства имат важна роля. Те позволяват през всяко време на годината, независимо от метеорологическите условия, радиотехническите войски да разпознават нападателя, който идва със самолети или ракети, да определят точните координати. РТ, 1964, кн. 2, 33. Радиотехнически служби.


Източник: Речник на българския език (онлайн)