РА̀ДИОТО̀ЧКА ж. Отделен високоговорител като съставна част от радиоуредба (в 1 знач.). Пиукането на радиоточката го подсеща, че точното време от астрономическата обсерватория е краен срок за него да стане и да се облече. В. Жеков, ТП, 72. Съвременната организация на предприятията и учрежденията позволява музикалният съпровод да се предава чрез радиоточките по цехове, зали и др. Ив. Мангъров и др., ПГ, 24. На нея [вечеринката] не всички могат да отидат, защото читалищният салон не може да побере всички. Мнозина се задоволяват да слушат предаването по радиоточките. Е, 1980, бр. 7, 3.