РА̀ДИОТРАНЗЍСТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до радиотранзистор. Взривното му устройство се състоеше от пет основни части — три динамитни шашки, малък детонатор с изходящи от него проводници и една радиотранзисторна батерия. Л. Колечкова, Л (превод) [еа]. Японската радиотранзисторна промишленост пуска през 1962 г. серия оригинални радиоприемници. НТМ, 1962, кн. 3, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)