РА̀ДИОТРАНСЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до радиотранслация. Първите селищни радиотранслационни уредби са получени в страната през 1947 г. .. и в началото на 1948 г. са били монтирани в градовете Бяла Слатина и Кнежа. РТЕ, 1979, кн. 5, 8. Радиотранслационна станция. Радиотранслационни линии.
◊ Радиотранслационен възел. 1. Рад. Съвкупност от приемно-усилвателна апаратура, транслационна мрежа и високоговорители за излъчване на радиопредавания в определен малък район; радиовъзел. 2. Местна радиостанция, използваща такава апаратура; радиовъзел, радиоуредба. Първите любителски разработки на магнитофони, предназначени за професионална употреба, са студиен магнитофон за нуждите на радиотранслационния възел в гр. Пловдив през 1954 г. и магнитофон за производствен контрол на работните места на телефонния номератор. РТЕ, 1977, кн. 10, 2. Радиотранслационна мрежа. Рад. Съвкупност от съоръжения (станционни и линейни) за разпространение на радиопрограми сред населението. Общо приемните антени могат да бъдат разделени на два вида антени — масови и професионални .. Вторите се използват за професионални приемни радиовръзки и в частност при приемните пунктове, обслужващи градските радиотранслационни мрежи. Х. Шинев, А, 169. Те [улиците] поемат под повърхността си голяма част от подземните инженерно-санитарни съоръжения — .., електрическата и радиотранслационна мрежа. Т. Горанов и др., ПА, 117.