РА̀ДИОФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Рад. Система за пренасяне на информация с проводникови съобщителни линии, която се осъществява от радиотранслационен възел, самостоятелна или телефонна мрежа и радиочасти с цел радиовръзка, предаване и приемане на радиосигнали. Най-удобен начин за масово радиофициране на страната по това време беше внедряването на жичната радиофикация. РТЕ, 1979, кн. 5, 8.
2. Само ед. Радиофициране. Радиофикацията на селата се развива едновременно с тяхната електрификация. Т. Горанов и др., ПА, 385. Радиофикацията в нашата страна се разви с бързи темпове. Радиофикация на автомобилите.
3. Учреждение, дирекция, която се занимава с проблемите на радиофицирането. Работи шест-седем години в Тутракан като технически ръководител на радиофикацията. В. Райков, МИ, 67.