РА̀ДИОЦЀНТЪР, мн. -трове, след числ. -търа, м. 1. Комплекс от съоръжения и технически средства, предназначени за радиовръзки и радиопредавания, осъществявани от журналистически екипи. Срещат се и хора, привикнали да работят, когато радиоапаратът свири тихо. За съжаление радиоцентровете предават не много често подходяща за това музика. М. Ганева, ГМ (превод), 169. 29-годишен бях. Водех предавания в градския радиоцентър. ЗБ, 2012, бр. 36, 33.

2. Център за осъществяване на радиовръзка; радиоцентрала. При строителството на съвременни антарктически базови станции за широк комплекс от научни наблюдения и мощен радиоцентър зданията и научните павилиони се разпръсват на голямо разстояние, въпреки неудобството. К, 1971, кн. 6, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)