РА̀ДИОЧЕСТОТА̀ ж. Характеристика в херци (Hz) на радиовълните, чрез които се осъществява работата на определен радиопредавател, радиостанция. Другите самолети не можеха да чуят указанията, давани на самолета на „Нортуест Ориент“, който бе преминал на отделна радиочестота. Л. Колечкова, Л (превод) [еа]. Използуването на синхронни мрежи от радиопредаватели представлява голямо предимство. То позволява и голяма икономия на радиочестоти. РТЕ, 1974, кн. 5, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)