РА̀ДО. Остар. Нареч. от рад; радостно. П. [поп] Стефанов ме прие радо даже и ласкаво. Он служеше в църква св. Климента. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 349. Славчев и Маринов са млади ревнители, радо слугуват на народа. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 62. Между тях реченийт квестор беше на най-голяма почет и най-услужен человек, сит на достойнства, отмаряше ся от трудове и радо помагаше на други. Б. Димитров, Я I (превод), 61. Майката скоро и радо склонява пред буйната воля на сина. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 113.