РАДО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Радостен. Коломб бил твърде радовен и в дневника си не може да ся нахвали за хубостта на откритите му места. Лет., 1873, 128. На устата на учител прилича да поздравява от сръце, .. да показва, че го боли сръце за хора, пропаднали в някоя беда, и че е драго, когато види някои радовни. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 66. А Добре, пълен с добра воля и радовен за досегашний успех, глядаше, настояваше да връви напред ученицата му във всяка наука. Й. Груев, КН 4 (превод), 15.