РА̀ДОМИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Радомир или до радомирчанин. Стрина Цена и тя някой път се поднесе с младите, макар да имаше син войник. И тя запее. И все едни радомирски, все сватбарски. Кр. Григоров, Н, 64. Някои казаха, че пашата бил писал на владиката и го бил мъмрал, дето е бил заповядал на радомирските священници да възпират народа да не търгува с евреите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 242. Захари Зограф представя в Рилския манастир радомирска носия. СбНУ LV, 24. Посъбра си цар Василий, / посъбра си ситна войска, / а че слезе по Петковден, / в Радомирско равно поле. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 352. Иван ми пасе шилета / по поле у Луковене, / по радомирски друмове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 474.