РАДО̀Н, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Rd, еманация на радия — безцветен силно радиоактивен газ от групата на благородните газове, който се намира в някои минерали и във въздуха и се използва за изучаването на физикохимичните свойства на твърдите вещества и в медицината (радиотерапията). Част от минералните води дължат лечебното си въздействие на съдържащите се в тях газове — радон, .., сероводород и др. Н. Ненков и др., БС, 47. По-рано за лекуването на рака се употребяваше радий, но той се получава много трудно. При това радият при разпадането си дава радиоактивния газ радон, който е вреден за болните и обслужващия персонал. Е. Кирилова, АМ, 66. Такива естествени радиоактивни елементи се срещат в почвата: уран, торий, ..; във въздуха: радон. Вл. Андреев, АЕ, 10. Радият, като излъчва алфа-лъчи .., се превръща в елемента радон, който е газ и при това сам е радиоактивен. Радонът отново излъчва алфа-частици и се превръща в нелетлив радиоактивен елемент. Хим. VII кл, 1950, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)