РАДОСТЍЦА ж. Рядко. Умал.-гальов. от радост; радостчица. — Такъв беден, но пак си живее човекът. — Живее си, дето викаш ти. И в тоз живот и радостици си търси и както той ми каза, и намира. М. Яворски, ХСП, 102.
