РАДОСТЛЍВО нареч. Остар. Радостно. Из расталаците са слуша чурликането от славея, който радостливо посреща смръкнуватната нощ. Ив. Богоров, СИНЕ, 44. Третий от приятелите, комуто той са надяваше твърде малко, .. хортува за него и доказа за неговата правда тъй радостливо, щото съдникът го пусна и го дари. БО, 1846, бр. 1, 3-4.