РАЗБЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разбивам и от разбивам се. — После, тате, трябваше бързо да се оттеглим, защото пуснаха по нас жандармерия и войска. Но точно по това време станало разбиването на затвора във Варна. П. Славински, ПЗ, 139. В тази атака имаше някаква свирепа безогледност, която довеждаше до разбиването на противника, но струваше скъпо. Д. Димов, Т, 589. След като се установят върховете на полигона върху терена, пристъпва се към разбиване на кривите, като се означават най-малко три точки от тях. Л. Манчев, П І, 530. „Не е ли той влюбен?“ — питаше се Димка и не ревност се будеше в душата ѝ, а страх, трепет, чувство на ужас от предстояще разбиване на живота ѝ. А. Страшимиров, К, 39.