РАЗБИРА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може лесно да се възприеме, да се осъзнае, да се осмисли; разбран1, достъпен, ясен, понятен. Трябваше да слезе веднага и да се намеси в беседата търпеливо, като довърши с прости и разбираеми думи онова, което техникът от авиацията не можеше да обясни. Д. Димов, Т, 563. Ангел Каралийчев, .., също така успява с точни подробности да оживи фантастичните елементи и да ги направи разбираеми за малките читатели. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Те всички се мъчеха да нарисуват тая сватба, станала в Хужир, като същински художници, които се мъчат да нарисуват света, за да бъде той по-разбираем. Й. Радичков, НД, 227. Те [българските композитори] съзнават, че музиката ще бъде по-достъпна и разбираема, ако произтича от фолклора. Пеене VІІ кл, 1982, 87. Побутна към Криминалиста кутията за пури с жест, който нямаше подчертано гостоприемство, .., просто двама души, .., сядат да се поразговорят и единият от тях с естествен и разбираем жест подканва другия да запуши. Е. Кузманов, ЧДБ, 24.
2. Който е казан, произнесен или написан ясно, може лесно да се долови, чуе или да се прочете; разбран1, понятен. Гласът му съвсем се загуби, удави се в глуха кашлица. Той искаше да продължи, но нямаше сили, затова пресегна, притегли към себе си младежите, .. и заговори с едва разбираемо хриптене: — Деца мои... Синове мои... Ст. Дичев, ЗС І, 460. Пчелата се разбръмча и отлетя. Стъблата на боровете се оцветиха в ръждиво като при залез. По белия ръб се задвижи надпис и той беше почти разбираем. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. Разбираем език.
3. Който е обясним, причините за който са ясни. Съвсем естествено е, .., още от първия ден на съществуването си свободна България да проявява напълно разбираем стремеж към самостоятелност и независимост. Д. Иванов и др., СС [еа].