РАЗБЍЧКВАМ, -аш, несв.; разбѝчкам, -аш, св., прех. Разг. Разбутвам; разбишквам. Той гледаше дивно чудо: дрехите, които си постилаха вечер, и тия, с които се завиваха, бяха бичнати и разпилени из цялата стая. .. Като че някое .. добиче е влязло и е разбичкало всичко в тая къща. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 214. Съставяха протокол, че къщата му [на опозиционера] грозяла квартала и пращаха пожарната команда да я събори. Тя разбичкваше покрива и изпочупваше плочите. ВН, 1962, бр. 3257, 4. разбичквам се, разбичкам се страд.