РАЗБЛЀЙВАМ, -аш, несв.; разблѐя, -ѐеш, мин. св. разблѐях, св., прех. Правя овца, агне, коза или стадо да започне да блее. Заблеяло ми агънце / сутрина рано пред слънце, / цяло ми стадо разблея. Ем. Попдимитров, ПМ, 35. Заблеяла вакла овца, / .. / Се си блее ден и нощем, / .. / Та разблея всево стадо. Нар. пес., СбНУ ХLV, 353. — Агънце мило байново, / що тъй ми жално проблея, / цяло ми стадо разблея? Нар. пес., СбВСтТ, 737.
РАЗБЛЀЙВАМ СЕ несв.; разблѐя се св., непрех. Започвам да блея. — Останал съм самичък в къщи — само овцете се разблеяли под чардака, на поразия и те сякаш! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 174-175. Агънцата в кошарата се разблеяха сърцераздирателно. А. Каралийчев, ТР, 14. Отде се взеха дор два овна, / .. / Разблея се сиво стадо, / .. / Разблея се, размърля се. Нар. пес., СбВСт, 44.