РАЗБЛУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Старин. Размирен, сму̀тен, бунтовен. Прости, родино, триж злочеста, / прости разблудното си чадо. П. К. Яворов, Съч. І, 50. Разблудни времена.
2. Книж. Който се е отдал на блудство, който живее безпътно, в разврат; блуден, развратен. Който прави големи разноски и пръска парите за без работа, казува се разблуден. П. Р. Славейков, ПЧ, 28. Почнахме да ходим из домовете .. Но всичко беше с мярка и с достойнство, с дълбоки песни, с легенди за разблудни царкини и т. н. Д. Бегунов, ЧОД, 55.
3. Книж. Който е присъщ на човек, живеещ в блудство, в разврат; блуден, непристоен. Няколко робинки седнаха на килима и едната от тях удряше дайрето, а други две скочиха на крака и почнаха една срещу друга да играят „кьочек“, с някои фантастически и разблудни превивания. Св. Миларов, СЦТ, 171.
4. Диал. Несговорен, разногласен (Н. Геров, РБЯ).