РАЗБОЖУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Зачервен като божур. Той виждаше своята смутена и изплашена фигура, каеща се пред това чернооко, хубаво момиче, цяло разбожурено от срам. Елин Пелин, Съч. І, 140.
