РАЗБО̀ЙНИЧЕСТВАМ и (остар.) РАЗБО̀ЙНИЧЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Действам, проявявам се, постъпвам като разбойник. — Улових ли те? Ето, ти разбойничествуваш цели четири години из тоя край, мало и голямо е писнало от тебе... Сега вече свърши твоята! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 114. Неколцина криминални .., обезоръжили останалите надзиратели, застреляли един от тях .. и избягали към Родопите да разбойничествуват. Ем. Манов, ПЯ, 144. Царската войска беше безсилна, защото и десетници, и стотници, и бирници разбойничествуваха сами или чрез наемници. Ем. Станев, А, 138. — Гоните и фащате кокошкарите, а един Яко разбойник оставяте свободен да разбойничествува и убива. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 161. Има веке повече от един месец .. откак правителството .. наказва с безчестната бесилна смърт онези, които са станали не да разбойничествуват, а да си търсят народната свобода. НБ, 1876, бр. 4, 14.