РАЗБО̀Р м. 1. Разглеждане, вникване в същността и обсъждане на отделни страни и свойства на политическо или културно събитие, проява, военна акция и под., като се посочват положителните страни и грешките, пропуските, слабостите; анализ. След всяка успешна или неуспешна акция щабът на отряда е правел разбор. Жельо Демиревски е изтъквал открито и смело грешките на всеки, както и своите собствени грешки и изводите от тях. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 305. Никак не влиза в мисълта ми да подлагам на разбор неговата [на Климент] политическа деятелност. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 80. Социологически разбор на избори.
2. Спец. Разглеждане, обсъждане на текст, отделен израз, художествено или музикално произведение откъм съдържание, стил, художествени образи, идеи и под.; анализ. Омаломощен от опита си за литературен разбор, Бохоров млъкваше и двамата излизаха да пият кафето си на терасата. Й. Попов, СЛ, 50. Във Видин бе утвърден не само колективният метод на разучаване на ролите, но и на прочитане и разбор на прочетените книги. Ив. Димов, АИДЖ, 48. От разбора, който направих, ако и да се отнася само до един откъслек, може да се види, че тука не се касае за погрешки, каквито критиката е мислила, че е намерила в превода. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 114. За учениците на словесността най-много спомага анализът или разборът върху всичко, което учат или прочитат. Т. Шишков, ТС, 127. // Езикозн. Обикн. в съчет. с прил. г р а м а т и ч е н, с и н т а к т и ч е н, м о р ф о л о г и ч е н, п у н к т у а ц и о н е н и др. Разглеждане, характеризиране на изречение, част от изречение или отделна дума в смисъла, означен от прилагателното; анализ. Направете синтактичен разбор (пълна характеристика на изречението) на записаните сложни изречения. БЕЛ, 2004, кн. 33 [еа]. На третия етаж преподавателката Стойчева вече прави с учениците от седми клас морфологичен разбор на изречението. ЛФ, 1959, бр. 38, 3. Лексикален разбор.
3. Остар. Разум, съзнание. Нъ не работят само животните, за които не може ся каза, че нямат нечто разбор и свяст, а работят и растенията. Й. Груев, КН З (превод), 11. Та и нетребуват бог зна какви големи извънмерни качества, за да ся постигне сполука. Тука най-много требува разбор, залягание и траение на работа. Й. Груев, СП (превод), 51.
4. Остар. В съчет.: без разбор. Безразборно; без разбория. И други разбойници без разбор насядаха около ми, така щото колелото порасна. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 78. Тук [в Брацигово] няма всеобщо клане без разбор на жени, деца и недъгави старци, както това е било в Перущица и Батак. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 303. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника ..; никакво морално подбуждение не предшествува .. действията му, насочени без разбор на средствата към добиване на изгоди. Ал. Константинов, БГ, 50.
5. Остар. и диал. Съгласие, сговор, разбирателство; разбория. Вашта работа гаче разбор нема. БД І, 133.