РАЗБРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разбера като прил. 1. Който е вярно, правилно осмислен, осъзнат в същината си, по съдържание. Славейков е бил от онези русофили .., които милеят за духовни и политически връзки между двата братски народа, но които връзки произлизат от добре разбраните национални интереси на българина като българин. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 108.
2. Обикн. за говор, дума, език и под. — който е достъпен, може да се осмисли, да се разбере лесно; разбираем, понятен, ясен. Отговаря им се пак на руски или на някакъв разбран славянски език. Ив. Вазов, БП, 56. Когато разказваше, разказваше просто и ясно, с разбрани думи. Д. Ангелов, ЖС, 251. Основа се Екзархията и се започна право и на българите: ..; да си отварят български училища, дето да се учат децата им на .. език свой и разбран. Лет., 1909, 5-6.
3. Който проявява сговорчивост, разбиране в отношенията си с околните; сговорчив, разбиращ. Офицерите се радваха, че командирът е разбран човек, с богат живот, с мъдрост и беше им леко да изпълняват неговите строги заповеди. Кр. Кръстев, К, 52-53. Моят син е разбран мъж, пък и Дафина е тъкмо жена за него. Много добре ще си живеят. К. Петканов, В, 151. Бодко съвсем забрави страховете си от гората. Поседна да отдъхне. Близко до него предпазливо приседна и Ладунка. На нея ѝ беше интересно да си поговори с едно разбрано момче. В. Ченков, СНД, 16. „Мойто я булчи най-юмно, / най-юмно и най-разбрано.“ Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 116.