РАЗБУ̀Д, мн. няма, м. Диал. 1. Разбуждане, събуждане, пробуждане.
2. С предл. н а. а) На съмване, рано, когато се съмва; призори. През пръвата нощ никой не спи, зачтото ся връщала душата на покойника, а на втория ден на разбуд много жени отиват на гроба с ядене и пиене. Н. Геров, РБЯ V, 9. б) За събуждане, за разбуждане. Закукува кукувица, / закукува жално милно, / жално милно на разбуда, / да си буди два овчари, / два овчари, два другари. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 9.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.