РАЗБУ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от разбуждам и от разбуждам се; събуждане, пробуждане. Понеже присъствувахме на разбуждането на дяда Ивана, аз ще разкажа как ставаше обикновено ставането от сън на приятеля му — Дакито. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 36. За разбуждане на патриотичните чувства в църковните дърворезби и при зографисването на църкви и манастири се използват различни декоративни мотиви, свързани със старата история на македонските земи. Д. Димитров, БДМВ (превод) [еа]. Знакът за разбуждане изпищял и сичките момци били на крак готови. НБ, 1876, бр. 35, 136. ● Обр. Животът е изпълнен от пролетното разбуждане, което ври и клокочи от всичките му пори и съвсем сигурно .. обещава неговото скорошно и пълно освобождение от зимните мразове и ледове. Г. Бакалов, Избр. пр, 528.