РАЗБУ̀НВАМ, -аш, несв.; разбу̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Разбунтувам; размирявам. Нали останаха живи още хиляди, които се клеха да се бият за народната свобода! Нека ги подирим! Нека ги ободрим, нека разбуним селяните, пушки да им дадем в ръцете. Д. Марчевски, ДВ, 97. Мъка раздираше сърцето на дядо Петко, като ги слушаше да стоварват вината за теглото си върху мъртвите Почекановци. .. — Те разбуниха младите! — злословеха едни. А. Христофоров, А, 131. разбунвам се, разбуня се страд.
РАЗБУ̀НВАМ СЕ несв.; разбу̀ня се св., непрех. Разг. Разбунтувам се; размирявам се. Не мирува вече раята, разбуни се, навсякъде шетат комити. Д. Талев, И, 117. По това време градът се изпълни с черкези, .. Тъй като по техните деца върлуваше едрата шарка, жените в махалата се разбуниха и аз видях мама да води голяма тълпа гагаузки. А. Страшимиров, А, 304. — Ама как така ще стоиш със скръстени ръце, когато цяло село се е разбунило! Ст. Даскалов, СЛ, 133. Кой знае дали не щат пак да се зароят в главата му ония парливи мисли, .., и отново да се разбуни умирената му сега душа. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 12.