РАЗБУ̀НВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от разбунвам и от разбунвам се; разбунтуване, размиряване. Наистина буди недоумение публикуването на тази статия. Не става дума за поредното разбунване на духовете, което съпровожда политическите и социологическите анализи .. Темата, по която той е написал своето емоционално есе, поразява с невежеството и цинизма си. Култ., 2003, бр. 7 [еа].