РАЗБУНТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Подбуждам, подстрекавам, подтиквам някого към бунт, вдигам на бунт; размирявам, разбунвам. Римляните, .., ме отнесоха в своята столица — Вечния град. Там видях юначния тракиец Спартак, който разбунтува робите и ги поведе на пристъп срещу Римската империя. А. Каралийчев, ТР, 154. — От Сърбия право в България; там ще разбунтуваме нашите юнаци. Ив. Вазов, Съч. VІ, 95. Неволната двойственост тровеше двамата офицери, макар да съзнаваха безсмисленото настояване да минат в нелегалност или да разбунтуват полка. Д. Вълев, 3, 161. Понеже беше известен на всички комунисти и навсякъде успяваше да разбунтува работниците, фирмите го приемаха на работа само в крайна нужда. Д. Димов, Т, 228. Той се наговорил с Великия дух на омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия дявол и да го свалят. Н. Райнов, КЧ ІІ, 8. — Ти разбунтува капанци! — .. И други жадни люде ще разбунтувам! Нека ме търси твоят султан по села и гори! Н. Каралиева, ЗБ, 64.
2. Подбуждам, подстрекавам, подтиквам някого към неподчинение, непокорство, към открито изразяване на недоволство, възмущение, несъгласие. След няколко дни ние вече успяхме да разбунтуваме всички почиващи и управителят на станцията, .., една вечер ни повика при себе си. М. Гръбчева, ВИН, 124. „Той, викат, разбунтува целия папукчийски еснаф. Не му е мястото при нас. Да си търси хляба на друго място.“ П. Здравков, НД, 57. Кой зли на младий цар внуши съвети / и разбунтува син против баща, / като при Давид Ахистофел проклети. К. Величков, Ад (превод), 231.
3. Прен. Предизвиквам проявата на силно, бурно чувство, напрегната мисъл. Сега мисълта, че тя е тука, че той я бе срещнал вчера, разбунтува изново душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 67. — Ще ида във Винево — каза твърдо, решително, обмислено Станка. .. И Кръстевица се опита да я разубеди, без да разбунтува някакви съмнения и подозрения. Г. Караславов, ОХ ІІ, 476. Неправдата силно разбунтува душата му. разбунтувам се страд.
РАЗБУНТУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. 1. Започвам да се бунтувам, участвам в бунт; разбунвам се. В края на войната през 1918 година, когато войниците се разбунтували против началниците си, баща му — моят дядо — бил разстрелян заедно с група войници на Южния фронт. Ив. Мартинов, ПМ, 49. „Една нощ пак ни дигнаха в тревога и ни поведоха извън града. Въстанало бе някакво племе, което трябваше да усмирим набързо, за да не се разбунтуват и други.“ П. Бобев, К, 30. — Бунт, другарю Генков! В градината гражданството се разбунтува и въстана! Ем. Станев, ИК І и ІІ, 121. Черноморската флота се разбунтува и царизмът се принуждава да води преговори с „метежниците“, матроси! Г. Георгиев, Избр. пр, 347. Робите в Сицилия отново се разбунтували. Ист. V кл, 1980, 242.
2. Започвам да изразявам бурно, открито недоволството си, негодуванието си, несъгласието си с нещо; протестирам. През пролетта на 1884 г. учениците се разбунтуваха против възпитателите си. СбЦГМГ, 234. За пръв път и Яна бе решила да се разбунтува и бунтът ѝ пропадна незабелязано. К. Калчев, СТ, 47.
3. Прен. Изпълвам се със силно недоволство, възмущение от нещо; негодувам. Поведението на представителите и крепителите на властта помагаше да се разбунтуват душите дори на такива хора като баща ми, които по-преди бяха готови да дадат живота си за фашистката власт. Сл. Трънски, Н, 216. Селяните, които разказваха тая случка, млъкнаха. Лицата им бяха сухи, опнати. Ванко изведнъж усети, че всичко у него се разбунтува. М. Грубешлиева, ПИУ, 239. Жив бях, но не се радвах на това. Разбунтувах се против хората, които ми пречеха да се отпусна в блатото си. А. Дончев, ВР, 250. Когато се разбунтуваше собствената му съвест, той винаги намираше начин да се оправдае — не е имало друг изход. В. Нешков, Н, 235. — Имаше луди мигове, когато нещо в мене се разбунтуваше, разяряваше, идеше ми да скоча, както съм полугола, и да му кресна: „Сляп ли си?“ Бл. Димитрова, ПКС, 90.
4. Прен. За буря, виелица, водна маса — развихрям се с голяма сила, започвам да бушувам. Виелицата се засилваше, не се виждаше нищо, .. Тъмното почна да ги обвива сред разбунтувалата се виелица, която тичаше из широката степ като океанска вълна и завличаше със себе си снежни преспи. Д. Габе, МГ, 59. Пролетта безпричинно притули се / сред снега на далечни гори / и в безлюдните столични улици / разбунтувал се вихър цари. Хр. Смирненски, Съч. І, 15.