РАЗБУРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разбурмя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Свалям, махам бурмите на нещо (част от машина, уред, колело на превозно средство и др.), за да го поправя, да го направя годно за използване; развинтвам. Там беше вършачката. Петър Габара .. бе разбурмил колелетата и дядо Желязко му подава масло и перо. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 61. разбурмявам се, разбурмя се страд.
РАЗБУРМЯ̀ВАМ СЕ несв.; разбурмя̀ се св., непрех. 1. За машинна част и др. — разхлабват се, падат винтовете, бурмите ми. ● Обр. Ласелс настояваше пред княза да стои на престола си, уверявайки го, че бурята ще мине безвредно, но неговите усилия се сблъскваха срещу решението на един унил човек, у когото бяха се разбурмили всичките пружини. С. Радев, ССБ ІІ [еа].
2. Разг. Неодобр. За човек — започвам да мисля и да разсъждавам нетрезво, да бъда с разсъдък и въображение извън границите на нормалното; развинтвам се.