РАЗБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; разбу̀там, -аш, св., прех. 1. Бутам, тласкам в различни посоки, като отмествам мнозина или много неща, обикн. за да се придвижа, да си проправя път напред; разблъсквам, разтласквам. Когато Виолета разбутваше тълпата и си правеше път, за да стигне до паметника, .. чувах някои да шепнат „актьорката, актьорката“. К. Калчев, ДНГ, 143. Мъжете се тълпяха пред отворената врата, но не влизаха в двора. Кузман ги разбута и влезе вътре. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 227. В това време Ганчо, който стърчеше над всички и ги гледаше изпод свъсените си орлови вежди, разбута всички с лакът и се изправи пред Пенко. П. Здравков, НД, 112. Матейката едвам се промъкна между навалицата, която се трупаше до вратата. .. Наблегна с дясното си рамо, разбута най-крайните .. и прекрачи прага. Ст. Поптонев, НСС, 194. Найден като луд разбута навалицата, втурна се в огъня, хвана Демина за ръката и насила я изведе. К. Петканов, ОБ, 200. ● Обр. Отдолу, по шосето, идеха два човешки силуета и сякаш разбутваха мрака. Ил. Волен, МДС, 31. Отбиха се в един парк с малко езеро, по чиято тъмна повърхност плаваха бели лебеди. Плаваха безшумно, без да разбутат стъклено спокойната вода. В. Антонов, ВОМ, 89-90. Слънцето разбутваше мъглите, ... В ниското Тунджа изглеждаше като разтопено злато. Ат. Липчев, ТБД [еа]. // Бутам, отмествам мнозина или много неща, за да освободя място, пространство. Той тежко се надигна, разбута струпаните моряци и удари с бутилката по средата на таблата, та пуловете се разхвърчаха. Е. Кузманов, ЧДБ, 48. От време на време тя разбутваше с глава сестрите си, вмъкваше се по-навътре в кълбото и като се посгрееше, отстъпваше мястото си на други. П. Бобев, ГЕ, 157. — Вала лельо, вала мила лельо, / от сва заран оди нана Марко, / па си ойде Качански планини, / там разбута скали и каменйе / и покърти букови пенюги, / тамо, декна Марко да си оре! Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 8-9.
2. Бутам, размествам много неща, като променям мястото или положението, в което са били. Често пъти .. той сядал на общата маса, на която Дончо и Надежда си готвели уроците и упражненията, разбутвал лекичко тетрадките и учебниците им и започвал да пише. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 97. Две едри пълни дами .. се надигат почти едновременно от креслата и не много сръчно разбутват стъкларията по масата, за да разчистят място за подноса. Б. Райнов, НН 1974 [еа]. Птичката подскочи, откъсна се от полирания обръч и момичето се втурна подире ѝ. То разбута столовете и се свря между тях. Ст. Сивриев, ЗСБ, 129. Той почти беше пъхнал главата си в пещта и разбутваше с лопата недопечените тепсии. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6. // Като бутам нещо, нарушавам целостта му, променям вида му. Спусна се да гони кравите, щото те не бяха стигнали до реката, ами бяха кривнали встрани и разбутваха с рога и муцуни чужда купа сено. Й. Радичков, СР, 257-258. Искров почувствува, че е потиснат отвсякъде. .. Беше притиснат от тежки буци лед. .. След малко се опомни, разбута бавно снега около главата си и извика. Ламар, ПР, 37. // Бутам, разбърквам огън, за да не угасне, да се разгори по-добре. Отвори печката, разбута огъня и хвърли няколко дървета. Д. Фучеджиев, Р, 252. Той очукваше дъното на една лейка и от време на време разбутваше с дълъг шиш накладения до него огън. П. Проданов, С, 79. Султана извърна глава, махна с ръка: правете каквото знаете. И без нужда приседна пред огнището, разбута пламтящите главни. Д. Талев, ПК, 19-20. — Огънят загаснал ... — каза той, като разбута пепелта. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 178.
3. Прен. Разг. Нарушавам, променям установеното състояние на нещо, установения ред някъде или изменям същността на нещо. Днес не всички се женят. Пък и веднъж, като са си уредили живота, защо им е да го разбутват. Ж. Драгостинова, ТИ [еа]. Боньо е влюбен в света — все .. търси смисъла и все открива нещо ново, което разбутва всичките му представи. Ст. Вълев, КГБО [еа]. Остави жена си да живее в него [апартамента], а сега, вече почти две години, .., като че ли не смееше да го поиска обратно. Луков го посъветва да не разбутва нещата, защото нищо не се знае, съдът може да го присъди на жена му, тъй като разводът е по негова вина. Ат. Липчев, ТБД [еа]. Търси отговорните чиновници по домовете им. Те са се размекнали от горещините и посрещат с досада всеки, който разбутва умствената им леност. Г. Караславов, ПМ, 22. Още при идването си в компанията новият директор я разбута, закри цял отдел и смени някои от началниците. ● Обр. — Даа... — разбута предпазливо мълчанието Ники. — По две яйца наведнъж. Цв. Чалъков, ЗИК, 49.
4. Разг. Разрушавам нещо направено, изградено. Аз не съжалявам — там разбутаха вехториите и направиха нови, модерни жилища. Д. Фучеджиев, Р, 139. Той видя, че съставът на пръстта е лош. Но започна да набива формата. Смяташе, че може да мине. Вече привършил работа, при него дойде да прегледа формата началникът .. От пръв поглед разбра какво е направил Димитър и без да стане дума, .. разбута формата. НМ, 1963, бр. 296, 1.
5. Разг. Бутам леко, побутвам, поклащам някого, за да го събудя. — Ставайте, че да ходим на Свети Лука. Вечерта се бе оставил на Бахчевански да го бутне в леглото и бе спал непробудно няколко часа, докато ръката на приятеля му го разбута за ставане. Ем. Манов, БГ, 251. Сега ще видим кой е грешен и кой не е! — ни разбута на сутринта Данчо. Г. Белев, ПЕМ, 60. Ка станал по-млади юнак, / та разбутал младата господжа. Нар. пес., СбНУ ХLІХ, 125. разбутвам се, разбутам се страд. Разбутаха се масички, столове. Д. Калфов, Избр. разк., 270. Да се разбута отново всичко бе причина Денев, .. Вместо предпазливо да мълчи, той се бе оплакал. А. Наковски, БС, 161. Много ниските цени на продуктите създават риск — клиентите или ще решат, че стоката е менте, или досега са ги лъгали с високи цени. Така само се разбутва пазарът. Кап., 2006, бр. 13 [еа].