РАЗБЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; разбъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. С някакъв прибор, уред раздвижвам, обикн. чрез кръгови хоризонтални движения, течност или смес (обикн. храна) в съд, за да се сгъсти, да не загори и др.; бъркам2. Една туркиня разбъркваше гъстата сладка течност в тавата. М. Марчевски, МП, 163. Докато разбъркваше млякото си, той вече разказваше как избухнала бомбата. В. Геновска, СГ, 74. Той разбърка казана с голямата лъжица. Ив. Мартинов, ДТ, 260. Леля Софка разбърква лука, който се пържеше в един тиган. Д. Кисьов, Щ, 411. // Разш. Прех. и непрех. Движа, раздвижвам, обикн. чрез кръгови хоризонтални движения с ръка или прибор, инструмент и под. (лъжица, бъркалка, лопата и др.) две или повече неща, обикн. в съд, за да се смесят добре; бъркам2, обърквам, размесвам. Мита разбърка в голяма паница сирене и яйца. К. Петканов, ЗлЗ, 234-235. Той [лекарят] ѝ [на Ирина] даде друго лекарство, под форма на прах, който разбърка в чаша вода. Д. Димов, Т, 680. Той засяваше тревни смески, като ги разбъркваше с по една шепа сортови семена от ечемик или пшеница. А. Гуляшки, МТС, 21. С варджиите разбърква [пионерът] вар. Н. Фурнаджиев, СП, 59. // Разг. В съчет. със същ. о г ъ н, г л а в н я, ж а р. Разравям. Той разбърква огъня. Й. Йовков, Разк. I, 20. Пинтезката посегна да вземе железния прът, с който разбъркваха жарта. И. Петров, НЛ, 177. Той се наведе, за да разбърка главните, които бяха почнали да прегарят. А. Гуляшки, МТС, 84.

2. Съзнателно, нарочно или неволно променям местата или реда, последователността на еднородни предмети, неща, като ги смесвам, размесвам. Хаджи Смион взе дама с единица и ги смеси набързо с другите си книги. Но Иванчо, поиска да провери книгите му. Хаджи Смион тозчас разбърка книгите си с Иванчовите и каза ядосано: — Аз такъва игра не приимам! — Как, как, господине! Защо разбърка книгите? Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. Избира той заглавията им, написва ги на отделни листчета, които туря в джеба си, разбърква ги и вади отново едно по едно. К. Христов, ПП I, 11. Разбърква сръчно картите. ОФ, 1950, бр. 1801, 4. За да изтеглим печелившия, първо компютърът разбърква имената на всички обадили се за участие в играта.

3. В съчет. със същ. с т р о й, р е д и ц а, к о л о н а. За хора, човек в строй — излизам, заставам или се движа извън строя и под., като нарушавам реда, подредбата му. Реката се зачернила от цели конни отряди, които дори строя си не разбъркали във водата. Й. Вълчев, СКН, 319. Войската разбърка редиците оттатък паметника. Д. Вълев, З, 14.

4. В съчет. със същ. к о с а, б р а д а, п р е ж д а и под. Правя или ставам причина космите или нишките на коса, прежда и под. да се оплетат, заплетат, да се объркат. Наца избяга навън. Студеният вятър развя полата ѝ, разбърка косите ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 105. Вятърът не разбърква прическата ти. Дъждът не разваля костюма ти. Бл. Димитрова, ПКС, 212.Баба ти ли та е била, че си гонил петелът и той е разбъркал с краката преждата ѝ? Л. Каравелов, Съч. IV, 128.

5. Безразборно размествам, променям местата на подредени или събрани накуп предмети, обикн. за да намеря нещо, като ги оставям в безредие или разположени по друг начин; разбутвам. Прегракналият подофицер гледаше намръщено всички войници, сякаш ги бяха зачислили в дружината, за да му разбъркват склада. П. Вежинов, ВР, 89. Тенекеджията разбърка натрупаните тенекии в ъгъла на дюкяна си, измъкна едно жълто парче. А. Каралийчев, ЛС, 43. Баба Въла е разбъркала сандъка и е наизвадила неща. Й. Йовков, ЖС, 122. Разбъркал [Ботйов] някакви си книжа, погледнал полиците, уж че търси нещо, въздъхнал и пак влязъл при домашните си. З. Стоянов, ХБ, 278-279. // Бъркам навсякъде или безразборно, за да открия, намеря нещо; разбутвам. Той [Тодораки] , бърка с ръка, дири из двора, разбърква чемширите до комшулука, но нищо не може да намери. Д. Немиров, Б, 31. Тя се завъртя навсякъде, откъсна няколко цветя, разбърка целия босилек и то тъй, че приятният дъх достигна чак до Боянова. Й. Йовков, ХК, 117. Ядоса се [Димо] на птичката и затърси гнездото ѝ. Разбърка нивата, но гнездо не намери. К. Петканов, МЗК, 153.

6. Прен. Причинявам, създавам безредие, бъркотия или смут някъде; обърквам. Ако не пазиме законите на царството си, ще си разбъркаме държавата и ще почнем един други да се убиваме. А. Страшимиров, К, 49. Борбата за свободата на един народ не трябва да разбърква и унищожава ония обществени отношения на ред, благосъстояние и законност, които вековете са осветили. Ст. Дичев, ЗС I, 302. Партии и хора разбъркаха българските финанси. Бълг., 1902, бр. 512, 1. // Разг. Смущавам, нарушавам, преча нещо да съществува, да протича нормално или според замисъла, планирането му; обърквам. Ния беше чужда жена и как би се осмелил той [Вардарски] да дигне открито поглед към нея! .. Тук никой не бе разбъркал живота му, а сам бе се заплел и се ненавиждаше за своята греховна страст. Д. Талев, ПК, 711-712. Когато излезе от къщи и тръгна към лозята, обзе я [Ирина] тревога .. Защо отиваше на тая среща? Може би това щеше да усложни живота ѝ, да разбърка следването ѝ, да разстрои плановете ѝ. Д. Димов, Т, 14. Някаква пречка го преследваше, промъкваше се в мислите му, разбъркваше ги и той забравяше какво е мислил преди минутка. Д. Немиров, Д № 9, 98. Германия и Англия биха могли да разбъркат руските сметки, ако намираха интерес да съперничат. Пряп., 1903, бр. 88, 1. ● Остар. Пограничний мир, .., княза е преди няколко дни разбъркал. БДн, 1857, бр. 6, 23. Болестта е такава една сила, която посещава тялото и която му разбърква деятелността. Знан., 1875, бр. 1, 6. разбърквам се, разбъркам се I. Страд. от разбърквам. Предварително почистеният и измит зеленчук се нарязва, поставя се в тава, прибавя му се салицилат и сол по вкус и всичко се разбърква добре. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Почвите не могат да се разбъркват, както може да се разбърква например един течен електролит. Св. Райчева, К, 38. II. Възвр. от разбърквам в 6 знач. Не слушайте Нейка. И пазете се, сами да не се разбъркаме — не можем се оправи, докато сме живи. К. Петканов, МЗК, 238. разбърква се, разбърка се безл. от разбърквам в 1 знач. Белтъците се избиват на сняг и се прибавят в сместа, като леко се разбърква. Н. Сотиров, СК, 550.

РАЗБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; разбъ̀ркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Нарушаваме реда, строя и под., в който се намираме, като променяме мястото си в него, излизаме извън него или изобщо го разрушаваме, разваляме. На двора децата пък са се разбъркали. И почват сега отново да се нареждат. Т. Влайков, Пр I, 149. Черните човешки фигури се разбъркват, изпразват шосето и се отбиват от двете му страни. Й. Йовков, ПК, 66. Блъска [Михалаки] кого де завърне. Хорото се разбърква. Бягат всичките. Ив. Вазов, МЧ, 54. Не може да се пази ред, ротите се разбъркват. Л. Стоянов, Х, 10. // Разг. Смесваме се, омесваме се, объркваме се, размесваме се. Наставаха всички. Моми и момци се разбъркаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. — Разделете се на три — Разбъркаха се людете, разделиха се край стената на църквата три неголеми групи. Д. Талев, ПК, 695. След като .. / похвалиха тогова-оногова, / че му приличала премяната му нова, / разбъркаха се дами, господа / и разговорът тръгна по вода. К. Христов, ЧБ, 209.

2. Прен. За мисли и под. — изгубваме последователността или подредеността, яснотата, отчетливостта си. Павлина пя, допряна до рамото му [на Ванко], но той не разбра почти нищо от думите на песента, защото в главата му нещо се разбърка. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Тръгна [Милка] към Яница. Спомените, текли стройно, додето седеше на камъка, сега се разбъркваха. Тя се мъчеше да ги събере. Д. Вълев, Ж, 104. Хубавите мисли, които допреди малко го [Иван] вълнуваха, започнаха да потъмняват, да се разбъркват. Г. Караславов, Тат., 64-65. В умът ми всичко се разбъркваше: свойствата на чувствата, асоциациите на идеите, представленията за хората и нещата — всичко в безредица, изгубило свързката си, бълбукаше скупом в този несъкрушим хаос. ССГ (превод), 48.

3. Прен. Разг. Променяме, нарушаваме нормалното си състояние или ход, ритъм на осъществяване, развитие. Сега, като се разбъркаха тъй работите, като излезе налице и тоя пусти Делищъркел и като се яви опасност да изгуби и влиянието си в селото, и мющериите в механата, той [Прангата] потуши старата своя обида от Доча. Т. Влайков, Съч. III, 95. Светът се е разбъркал, искат и нас да разбъркат. Много прокопсахме от Балканската война, та сега още една! К. Петканов, МЗК, 11. Изведнъж всичко се разбърка. Станаха промени, които Гочо не можеше да разбере. Д. Диаватов, СбСт, 284. Би непременно произлязла обща война и би ся разбъркала сичка Европа. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 2, 194.

4. Само безл. разбърква се, разбърка се. Прен. Разг. В състояние на смут, анархия, объркване е навсякъде. — Не ми е писал [Димо], има шест месеца. — Каквото се е разбъркало на фронта и шест години няма да ти пише! — отсече Марин. К. Петканов, МЗК, 247. Преди кърджалийските времена, като усетиха [арбанашките боляри], че ще се разбърка, те се преселиха и с домочадията си в Букурещ. Ц. Гинчев, ГК, 333.

◊ Разбъркваме си / разбъркаме си шапките. Разг. Скарваме се. Разбърквам / разбъркам някакви трици <на някого, някъде>. Разг. Причинявам някакви неприятности някому, някъде, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги, клевети. Лия изгледа двамата и отиде при дървената клетка на пауните. — Тая жена не ми харесва — ще разбърка трици в чифлика! К. Петканов, ЗлЗ, 50. Разбърквам / разбъркам ума (акъла, мозъка, главата) на някого. Разг. Повлиявам зле на някого, като му внушавам лоши, вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Отде това тъжно настроение у едно петнайсетгодишно дете? Кой ѝ е разбъркал ума? М. Кремен, РЯ, 97. Тикнаха го в топчиите, да си изкарат всичката мъст. Зарадваха се душмани, зарадваха се и тия, дето го слушаха — Да миряса. Стига все той врява е дигал и разбърквал главите на хората. П. Тодоров, И I, 57-58. — Даскалите и книгите разбъркаха умовете на младите, и попове има между размирниците на царщината! Д. Марчевски, ДВ, 47.

РАЗБЪ̀РКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбъ̀ркам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам усилено, обстойно да бъркам1 някъде. Тя се разбърка тук и там, но нищо не намери.

2. Разг. Започвам да се бъркам1. Той се разбъркваше и винаги изваждаше от джобовете си бонбони за нас, децата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)