РАЗБЪРНЍКВАМ, -аш, несв.; разбърнѝкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Разбърквам (в 5 знач.); разбутвам. Лейди Констанс, .., настръхна .. Както винаги, когато посещаваше будоара ѝ, херцогът взе да наднича тук-там, после разбърника предметите на бюрото ѝ, отвори едно писмо. В. Тихолова, ЗБ (превод) [еа]. Гледай да не ми разбърникаш тетрадките, че тъкмо съм ги подредила.
2. Неодобр. В съчет. със същ. като а п а р а т, м а ш и н а и под. Повреждам апарат, машина, устройство и под. в резултат на бърникане. Разбърникал е телевизорът и сега той не работи.
3. Прен. Нарушавам спокойствието, равновесието на някого, хода на нещо. — От два дни не съм пипнал учебник .. — Онази история ме разбърника... Не разбирам защо само Киви ще отговаря за нея, когато аз цапардосах оня тип с топката. Ем. Манов, МПЛ, 69. — Твое ли е детето? — повтори сърдито, като да го пресече Петранов. — Ами то сторило ли ти е нещо? — Сторило ли ми е нещо? Че нали за него всичко стана. Ако да не бе то .. чуждо дете… Ти да си, търпяваш ли го?.. разбери ме! Тя всичко разбърника тук, аз ти хортувам… П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. разбърниквам се, разбърникам се страд.
РАЗБЪРНЍКВАМ СЕ несв.; разбърнѝкам се св., непрех. Разг. Започвам да бърникам. Тя се разбърника из шкафовете.