РАЗБЯ̀ГВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разбягвам се. В София .. са живели заможни, .. граждани от местен произход, .. Превземането на града от кръстоносците .. и обратното му овладяване от турците предизвикало .., заробване и разбягване на местните граждани. Хр. Гандев, БН [еа]. Нека си представим, че балонът непрекъснато се надува. Тогава плоското същество ще констатира, че всички галактики се разбягват от него, където и да се намира то. При това разбягването ще е толкова по-бързо, колкото по-далечни галактики наблюдава. Вселена 69, 160. Джазът е импровизация, основната структура, която той познава, е ..: темата с вариации .. Самото развитие е едно разбягване от първоначалната тема (от центъра). Ив. Дичев, ГММ [еа].