РАЗВЀДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разведа2 като прил. 1. Който се е развел, чийто брак е разтрогнат. Сам едва ли щеше да се справи [чичо Манаси] с новата си работа, ако във всичко не му помагаше една разведена негова племенница. А. Гуляшки, Л, 86. Аз познавам един от техните [на разколниците] епископи, който е разведен мирски свещеник, което е недопустимо. ЛФ, 2001, бр. 9 [еа]. По-малки данъци ще плащат разведените родители, които отглеждат децата след прекъсването на брака. Те ще ползват облекченията на семейното облагане, без да се налага да искат съгласието на бившия си съпруг или съпруга. С, 2006, бр. 4677 [еа].
2. Спец. За трион — който е с последователно наклонени вляво и вдясно зъби. Трионите за ръчна работа трябва да бъдат винаги достатъчно разведени и добре наострени. М. Тодоров и др., ТМСС, 4.
3. Като същ. разведен м., разведена ж., разведени мн. Човек, който се е развел, чийто брак е разтрогнат. — Тридесет и две годишен, разведен, с едно дете, не пие, не пуши... А. Липчев, ТП [еа]. Сега се хванал с една разведена. Две деца .. Дои го, той живее и при нея, купува, бави децата ѝ. Й. Хаджиев, СП [еа]. Неженените мъже, неомъжените жени, вдовците и вдовиците, разведените и семейните без деца .., са длъжни да подадат .. декларация. РД, 1950, бр. 106, 3. Може да е женен, разведен или ерген... Дем., 2001, бр. 43 [еа]. Редят бездетни „празник на детето“, / разведените брака поощряват. Ем. Попдимитров, СР, 82.