РАЗВЀДЕНИЦА ж. Диал. Разведена жена. До тях [жените] бе стигнала новината, .., че Христосковата щерка — разведеницата, се прибрала у баща си. Н. Попфилипов, БД, 22. — Недей ма млада разпъжда, / че съм си много мразила / в пътя вдовица да срещна, / камо ли разведеница / язе по пътя да одим. Нар. пес., СбВСтТ, 954.