РАЗВЀЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от развеждам1 и от развеждам се. Това е развеждане осъдените на смърт по улиците с окачена присъда, написана на картон. Зл. Чолакова, БК, 142. Парадите, развеждането на караулите и останалите военни обреди имаха много силно въздействие върху Славка. М. Халачева, ДС (превод) [еа].
РАЗВЀЖДАНЕ2 ср. Отгл. същ. от развеждам2 и от развеждам се. Свещеникът дето срещнеше Благунка, все я питаше завела ли е дело за развеждане с първия си мъж, та да я венчава пък с чича Малина. Ил. Волен, ДД, 23. Развеждането на зъбите на лентата има същото предназначение, както при ръчния трион и дисковете на циркулярите. М. Тодоров и др., ТМСС, 168.