РАЗВЀЗВАМ1, -аш, несв.; развѐжа, -еш, мин. св. развѐзах и развѐжих, прич. мин. св. деят. развѐзал и развѐжил, прич. мин. страд. развѐзен и развѐжен, св., прех. Остар. и диал. Развързвам. Пред съдиите стоял Павлин. Ръцете му биле вързани, .. — Развежете Павлину ръцете — казал той [кадият] на сейменете. Л. Каравелов, Съч. II, 120-122. Българинът ще бъде .. щастлив .. само тогава, когато добие своята политическа свобода и когато развеже ръцете си от турските и гръцките синджире. СбПер. п II, 177. развезвам се, развежа се страд. Главата му нека му бъде нависоко и тялото свободно; зато трябва .. да ся разпаше или връзаните места да ся развяжат. Лет., 1869, 117. „Мъртвият възел, който са намира между нас и турците, никак не може да са развеже; той тряба да са пресече с саблята.“ С, 1872, бр. 41, 328.
РАЗВЀЗВАМ СЕ несв.; развѐжа се св., непрех. Остар. и диал. Развързвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Развезвам / развежа възел<а>; развезвам / развежа някакъв възел. Остар. и диал. Разрешавам някаква съществуваща или възникнала задача, въпрос, проблем, намирам изход от затруднено положение. Развезвам / развежа езика си. Остар. и диал. Започвам да говоря много, обикн. за неща, които съм премълчавал или би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Господа, изповядайте истината. Стига вече да са струваме слепи, глухи и неми, тряба да прогледнем и да развежем езикът си. С, 1872, бр. 43, 338. Щом сватовете изядат ягнето, то сичките езици са развезват и захващат да говорят. Л. Каравелов, Съч. II, 96. Развезвам / развежа кесия. Остар. и диал. Давам пари за нещо. Давайте ми сички; / развежете кесиите / и бройте жълтички! Л. Каравелов, Съч. I, 59. Развезвам / развежа ръцете на някого; развезвам / развежа (някакви) ръце. Остар. и диал. 1. Освобождавам някого, давам свобода на някого. Бедният народ! Той няма писатели, които да разкрият неговия страдалчески живот; няма учители, които да го научат що да прави и за да се освободи! Развежете му по-напред ръцете и дайте му хлеб. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Говора му да развеже / поробени ръце, / па заедно с мен да каже / сос юнашко сърце: / „Свобода, свобода!“ Л. Каравелов, Съч. I, 28-29. 2. Давам пълна възможност на някого да действа свободно или свободно да предприеме нещо. Турското правителство е пишман за фермана и с всевъзможни средства са старае да унищожи сяко едно нещо, което и най-малко би развезало ръцете на българския народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 287. Развезвам / развежа ръцете си. Остар. и диал. Ставам свободен, освобождавам се. Кой може да ни увери, че гореказаната контрола [екзархалният престол и екзархалният съвет] ще да бъде съставена от честни, народолюбиви и искрени хора? .. нашите школи ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развеже ръцете си и когато добие своята политическа свобода. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Ние .. тряба да бъдеме .. по-деятелни и да са постараеме, колкото са може по-скоро, да развежеме ръцете си и да добиеме онова, щото е за нас скъпо и свещено .. Не щеме гръцкото духовенство. С, 1872, бр. 34, 269. Развезват ми се / развежат ми се ръцете. Остар. и диал. Получавам пълна възможност свободно да действам или да предприема нещо.
РАЗВЀЗВАМ2, -аш, несв.; развѐжа, -еш, мин. св. развѐзах и развѐжих, прич. мин. св. деят. развѐзал и развѐжил, прич. мин. страд. развѐзен и развѐжен, св., прех. Диал. Разшивам нещо везано. развезвам се, развежа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.