РАЗВЀЗВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от развезвам1 и от развезвам се; развързване. Тие две .. сили стоят .. една срещу друга и .. обтягат краищата на възела и с това още повече затрудняват неговото развезване. Хр. Ботев, Съч. 1929, 178.
РАЗВЀЗВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от развезвам2 и от развезвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.