РАЗВЀЙПЛЯ̀ВА м. и ж. Разг. Пренебр. Лекомислен, несериозен човек; развейпрах. Как е възможно млад селски човек да се отрече от земя, от имот, от свой дом и да тръгне като развейплява по градовете и строежите! Б. Обретенов, С, 52. Жената изтича за нещо до доячката Естерка. А като се върна, подхвана още от вратата: „Свърши се слободията на оная развейплява. Свекърва ѝ, Търпачката, не я пуща на фермата. Не мога, рекла, да ти гледам челядта.“ Ц. Лачева, СА, 66. За да подразбере нещичко за бащата, за да се увери, че тоя развейплява не ще да чуе за Домна и още по-малко за врекалата, които ѝ е подарил, за да бъде сигурна, че Домна няма да сполучи, ако рече да дири сметка от своя мимолетен любовник — един ден леля Марийка подхвана: — .. Ами че две невинни душици могат ли да бъдат без баща, без име?... Б. Болгар, Б, 77. Поп Стефан и оня развейплява Панко Помощника още в началото на войната се хвалели в кръчмата на Мисиря, че русите бягали пред германците. Г. Караславов, Избр. съч. V, 184-185.