РАЗВЕНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; развенча̀я, -а̀еш и (разг.) развенчѐя, -ѐеш, мин. св. развенча̀х, св., прех. 1. Разтрогвам, прекратявам църковен брак, венчавка; разженвам, развеждам2. — Той [отец Никодим] ми каза, че Богатин и дуралийската учителка се венчали. .. — Ще ги върнем! Ще ги развенчаем! Ив. Карановски, Разк. I, 172-173. Без неговата [на екзарха] воля никой не може да развенчава и да разрешава третичен брак. С, 1872, бр. 48, 382. // Ставам причина да се разтрогне църковен брак, венчавка; разженвам, развеждам2. — Как съм бела и червена, / малко да съм по-висока, / цели свят би изгорила, / .., / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
2. Прен. Лишавам някого или нещо от неговата слава, почит, обществено признание, като доказвам с доводи и показвам, че не ги заслужава. Той се смяташе призван да развенчава тия „.. литературни шмекери“ и изучавайки .. най-подробно произведенията им, трупаше доказателства за тяхната некадърност. М. Кремен, РЯ, 574. — Може би сте развенчали новия си бог и сте се убедили, че мястото ви не е там. Ем. Станев, ИК III, 128. Литературната бохема в „Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава. Ив. Богданов, СП, 32-33. Йосип Видмар се е заел да развенчава социалистическия реализъм. НК, 1958, бр. 31, 4. ● Остар. С предл. о т. Кой можеше да съкруши теоретическите мотиви на комисията, да я развенчае от нейния престиж на ученост, ако не Каравелов? С. Радев, ССБ I, 76.
3. Остар. Лишавам владетел, управник от власт, от владетелските му права. С почест посрещна Цимисхиа Бориса, като блъгарски цар, .., а патриката по нов устав развенча го. Е. Мутева, РБЦ (превод), 188-189. В празник и със светло торжество Цимисхий развенча Петровите синове Бориса и Романа. Г, 1863, бр. 2, 10. развенчавам се, развенчая се, развенчея се страд. Той [Д. Димов] не се задоволява с лесни идейни противници, които леко и бързо се развенчават. Лит. XI кл, 333. Самуил ще преброди всички пътеки на живота си, .. Много хора ще получат присъдите си, много подвизи ще се развенчаят, много поражения ще станат подвиг. А. Дончев, СВС, 152.
РАЗВЕНЧА̀ВАМ СЕ несв.; развенча̀я се и (разг.) развѐнчея се св., непрех. Разтрогвам църковния си брак, венчавка; разженвам се, развеждам се. ● Обр. — Как ще живея сега? ..! Ще ми помогнете ли да се развенчая с немотията и глада? П. Славински, ПЗ, 84.